Aug 26, 2014, 8:19 PM

Щрих

965 1 13

Цвили белият кон на радостта

зад стобора висок на свободата...

Рие с копита чернозема

на подивялата страст...

Еееех, ако скъса юздите...

Би полетял - по-бърз и от вятъра,

но върху седлото крепи се делникът -

неистово зъл ездач...

 

Звезди се мяркат в очите дълбоки,

към безкрая надничат...

Капе пяна от мисли

по далечния син кръстопът...

Безвкусни са вече

и сеното, и зърното, и детелината.

Във ведрото водата не стига,

а навън - толкова много

реки си текат...

 

Падат мъгли във усоите дъхави,

но звездите не гаснат.

Черноземът - не замръзва -

на миша стъпка от пролетта...

А юздите...

Юздите, вече прегризани,

се сливат с калта на мрака

и над стобора разперва

необятни крила

радостта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Чернев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...