Щрих
Цвили белият кон на радостта
зад стобора висок на свободата...
Рие с копита чернозема
на подивялата страст...
Еееех, ако скъса юздите...
Би полетял - по-бърз и от вятъра,
но върху седлото крепи се делникът -
неистово зъл ездач...
Звезди се мяркат в очите дълбоки,
към безкрая надничат...
Капе пяна от мисли
по далечния син кръстопът...
Безвкусни са вече
и сеното, и зърното, и детелината.
Във ведрото водата не стига,
а навън - толкова много
реки си текат...
Падат мъгли във усоите дъхави,
но звездите не гаснат.
Черноземът - не замръзва -
на миша стъпка от пролетта...
А юздите...
Юздите, вече прегризани,
се сливат с калта на мрака
и над стобора разперва
необятни крила
радостта...
© Красимир Чернев All rights reserved.
