Щурче
Попей,
а аз ще посвиря
на струни ръждиви
от бели цигулки,
мелодия стара и тежка
от циганско време.
Поплачи,
а аз ще събирам,
сълзите.
За небето пресъхнало,
жадно
и черно.
Помълчи,
за да мога и аз
заедно с теб да притихна.
Споделена тишина днес,
болка на две разделена е утре.
Спомни си за мен
след време,
че някога там едно щурче
в сърцето ти свиреше,
а ти пееше с него.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Киара Всички права запазени
