Попей,
а аз ще посвиря
на струни ръждиви
от бели цигулки,
мелодия стара и тежка
от циганско време.
Поплачи,
а аз ще събирам,
сълзите.
За небето пресъхнало,
жадно
и черно.
Помълчи,
за да мога и аз
заедно с теб да притихна.
Споделена тишина днес,
болка на две разделена е утре.
Спомни си за мен
след време,
че някога там едно щурче
в сърцето ти свиреше,
а ти пееше с него.
© Киара All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
