Попей,
а аз ще посвиря
на струни ръждиви
от бели цигулки,
мелодия стара и тежка
от циганско време.
Поплачи,
а аз ще събирам,
сълзите.
За небето пресъхнало,
жадно
и черно.
Помълчи,
за да мога и аз
заедно с теб да притихна.
Споделена тишина днес,
болка на две разделена е утре.
Спомни си за мен
след време,
че някога там едно щурче
в сърцето ти свиреше,
а ти пееше с него.
© Киара All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
