Щурците пак запяха
Щурците се разпяха,
познавам тази песен,
един рефрен повтарят,
но, чудно, не омръзва.
Пеят на житата
в зелените им люлки,
захранват ги със песен
в растежа им трептежен.
Тихата мелодия е
уговорка, ритуален звук
разбуждащ светлинките
на спящите светулки.
Щурците знаят ритъма,
размърдват пеперудите,
крилете следват темпото,
танцуват със цветята.
Пеят, викат лятото
целунати от припек,
познавам тази песен,
пак не ми омръзва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Misteria Vechna Всички права запазени
