Промъкнал се е в стаята нощес –

прозорецът отворен го примамил.

Смутих се първом и с инстинкта на ловец,

щях да замахна и да го пропъдя.

Почти се слял със светлия паркет,

добре поне, че го видях и не настъпих.

Какъв ли вятър тук го е довял,

нали е още лято, а не есен.

Нощта навън е като рай –

примамлива и топла.

Защо тук, точно в моя свят,

дъската му ли хлопа.

Поканих го със нежна длан

да сподели уюта ми.

Да си попеем на двуглас.

И пусна на разсъмване.