Щурец в стаята
Промъкнал се е в стаята нощес –
прозорецът отворен го примамил.
Смутих се първом и с инстинкта на ловец,
щях да замахна и да го пропъдя.
Почти се слял със светлия паркет,
добре поне, че го видях и не настъпих.
Какъв ли вятър тук го е довял,
нали е още лято, а не есен.
Нощта навън е като рай –
примамлива и топла.
Защо тук, точно в моя свят,
дъската му ли хлопа.
Поканих го със нежна длан
да сподели уюта ми.
Да си попеем на двуглас.
И пусна на разсъмване.
© Христина Комаревска All rights reserved.
