6.12.2011 г., 19:28

Щях да разбера, като порасна

682 0 2

Изчаках малко да порасна

и уж живота щях да разбера.

Кога наляво и кога надясно -

самичка щях да мога да реша.

Защо от думи повече боли ни -

мама щеше да ми каже.

Защо тежат ни всичките години -

май времето не знае даже.

Защо от мъка и от радост плачем -

пишело го някъде във книга.

„Обич”. Думата какво ли значи?

И защо тъй трудно се постига?

А щях да разбера, като порасна.

Нищо писано във книгите ми няма.

И мама да ми каже май пропусна,

че отдавна вече съм голяма.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Някоя Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...