Шум от паважи
* * *
Ще остана във мрака
насаме със вината си,
ще остана – ще чакам,
прегърнал душата си.
Ще тръгна нанякъде
ей така, без причина,
да я пръсна навсякъде,
за да знам, че я има,
че след туй ако мина
пеша ли – на стреме?!
В някой ден и година,
в неочаквано време,
да усещам дъха и
даже болката в здрача,
как впива в мен зъби
и... жили „бръснача” ù.
И пак ще вървя
все натам без причина,
ще пълзя – ще кървя,
там, където я има...
След туй ще седна - отново сред мрака.
Пак прегърнал душата си,
ще боли, но... ще чакам,
за да срещна съдбата си,
която не помня колко време измина,
откакто градеше мечтите ми сини.
Откакто изсвири – след туй ги... срина!...
Но... зная, ще дойде отново незрима,
огънят в мен отново ще пламне,
отново ще мине край онази витрина,
а аз ще я гледам, дорде стане пладне...
С онази черна коса на талази,
с осанка права на балерина...
От такива, Майко – Бог да ни пази,
че спират дъха ни - снагата изстива...
И... отново си в мрака,
когато замине,
оставаш и... чакаш,
без мотив и причини...
А тя отново ще врътне дупèто,
Ще развее косите ù бризът край плажа,
а аз ще се вслушвам натам, откъдето
токчета чукат в унисон по паважа...
Ех, какво да ви кажа,
теглà и... болежки,
шум от паважи
И...
© Валентин Желязков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Това е много добро!👍
-
И аз ви обичам......................
-
Къде се изгуби? Съжалявам, че съм пропуснала това силно стиготворение! Поздрав!
-
Е, душа и съдба, какво да ги правиш...
И те в женски род, и те непредвидими, неповторими, необозрими, неуловими... А интересно - защо съдбата е чернокоса, а не блонди? 
-
Завладяваща,истинска поезия!Наслада за душата ми!
Поздрав от мен! -
Оооооо, поласкан отново. А си мислех, че едвали някой вече ще си спомня за мен. Благодаря на всички спрели се за малко тук. Прегръщам ви силно!
-
Наполи...защо стиховете ти, винаги
ме натъжават и нежно ме усмихват...
радвам ти се, приятелю...с обич. -
Е, как се разпръсва вина, Вольо и как се прегръща душата след нея?
Само с прошка, единствено с прошка!
Иначе ехото и все ще си прилича на шум от паважи и ще дълбае в човешките ни мъки...
Радвам се, че си тук! -
"И... отново си в мрака,
когато замине,
оставаш и... чакаш,
без мотив и причини..." -
Потропва с токчетата по паважа
духът ми изтерзан, прокажен…,
но слънце ярко щом изгрее
запращам днешните проблеми
в девето царство, де не мръква
и пролет вечна там напъпва!
Философска ли е тематиката, любовна ли...така и не разбрах, но важното е, че замисля! В един момент ми се прииска да си боядисам косите черни
Много се радвам, че си тук отново, защото определено липсваше! Прегръщам те!
P.S. Прегръщай душата си (колко е красиво!)! Едва ли друг може да го стори тъй добре... -
Много силно! Къде се губиш?
-
Ако за действията си имаме избор то за съдбата си сякаш нямаме.
-
Силно стихотворение... Поздрави, приятелю!
-
"Ще остана във мрака
насаме със вината си,"
Насаме със вината си,
насаме със въпросите...
Аз си мисля, че важното
сам само` ще изскочи
някъде от дълбокото
на душата ранената...
И отново през болката
ще препусне през времето.
Ей така без да знае-
като лист върху вятъра.
И напук на невярата
ще прегърне съдбата си...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
