Napolitano (Валентин Желязков)
290 3297
15 oct 2010, 23:58

Шум от паважи 

  Poesía » Filosófica
1317 0 14

*         *         *

Ще остана във мрака
насаме със вината си,
ще остана – ще чакам,
прегърнал душата си.
Ще тръгна нанякъде
ей така, без причина,
да я пръсна навсякъде,
за да знам, че я има,
че след туй ако мина
пеша ли – на стреме?!
В някой ден и година,
в неочаквано време,
да усещам дъха и
даже болката в здрача,
как впива в мен зъби
и... жили „бръснача” ù.
И пак ще вървя
все натам без причина,
ще пълзя – ще кървя,
там, където я има...
След туй ще седна - отново сред мрака.
Пак прегърнал душата си,
ще боли, но... ще чакам,
за да срещна съдбата си,
която не помня колко време измина,
откакто градеше мечтите ми сини.

Откакто изсвири – след туй ги... срина!...
Но... зная, ще дойде отново незрима,
огънят в мен отново ще пламне,
отново ще мине край онази витрина,
а аз ще я гледам, дорде стане пладне...
С онази черна коса на талази,
с осанка права на балерина...
От такива, Майко – Бог да ни пази,
че спират дъха ни - снагата изстива...
И... отново си в мрака,
когато замине,
оставаш и... чакаш,
без мотив и причини...
А тя отново ще врътне дупèто,
Ще развее косите ù бризът край плажа,
а аз ще се вслушвам натам, откъдето
токчета чукат в унисон по паважа...
Ех, какво да ви кажа,
теглà и... болежки,
шум от паважи

И...

Мъки човешки...
*         *         *

 

© Валентин Желязков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Това е много добро!👍
  • И аз ви обичам......................
  • Къде се изгуби? Съжалявам, че съм пропуснала това силно стиготворение! Поздрав!
  • Е, душа и съдба, какво да ги правиш... И те в женски род, и те непредвидими, неповторими, необозрими, неуловими... А интересно - защо съдбата е чернокоса, а не блонди?
  • Завладяваща,истинска поезия!Наслада за душата ми!
    Поздрав от мен!
  • Оооооо, поласкан отново. А си мислех, че едвали някой вече ще си спомня за мен. Благодаря на всички спрели се за малко тук. Прегръщам ви силно!
  • Наполи...защо стиховете ти, винаги
    ме натъжават и нежно ме усмихват...
    радвам ти се, приятелю...с обич.
  • Е, как се разпръсва вина, Вольо и как се прегръща душата след нея?
    Само с прошка, единствено с прошка!
    Иначе ехото и все ще си прилича на шум от паважи и ще дълбае в човешките ни мъки...

    Радвам се, че си тук!
  • "И... отново си в мрака,
    когато замине,
    оставаш и... чакаш,
    без мотив и причини..."
  • Потропва с токчетата по паважа
    духът ми изтерзан, прокажен…,
    но слънце ярко щом изгрее
    запращам днешните проблеми
    в девето царство, де не мръква
    и пролет вечна там напъпва!

    Философска ли е тематиката, любовна ли...така и не разбрах, но важното е, че замисля! В един момент ми се прииска да си боядисам косите черни
    Много се радвам, че си тук отново, защото определено липсваше! Прегръщам те!
    P.S. Прегръщай душата си (колко е красиво!)! Едва ли друг може да го стори тъй добре...
  • Много силно! Къде се губиш?
  • Ако за действията си имаме избор то за съдбата си сякаш нямаме.
  • Силно стихотворение... Поздрави, приятелю!
  • "Ще остана във мрака
    насаме със вината си,"

    Насаме със вината си,
    насаме със въпросите...
    Аз си мисля, че важното
    сам само` ще изскочи
    някъде от дълбокото
    на душата ранената...
    И отново през болката
    ще препусне през времето.
    Ей така без да знае-
    като лист върху вятъра.
    И напук на невярата
    ще прегърне съдбата си...
Propuestas
: ??:??