Шум от паважи
* * *
Ще остана във мрака
насаме със вината си,
ще остана – ще чакам,
прегърнал душата си.
Ще тръгна нанякъде
ей така, без причина,
да я пръсна навсякъде,
за да знам, че я има,
че след туй ако мина
пеша ли – на стреме?!
В някой ден и година,
в неочаквано време,
да усещам дъха и
даже болката в здрача,
как впива в мен зъби
и... жили „бръснача” ù.
И пак ще вървя
все натам без причина,
ще пълзя – ще кървя,
там, където я има...
След туй ще седна - отново сред мрака.
Пак прегърнал душата си,
ще боли, но... ще чакам,
за да срещна съдбата си,
която не помня колко време измина,
откакто градеше мечтите ми сини.
Откакто изсвири – след туй ги... срина!...
Но... зная, ще дойде отново незрима,
огънят в мен отново ще пламне,
отново ще мине край онази витрина,
а аз ще я гледам, дорде стане пладне...
С онази черна коса на талази,
с осанка права на балерина...
От такива, Майко – Бог да ни пази,
че спират дъха ни - снагата изстива...
И... отново си в мрака,
когато замине,
оставаш и... чакаш,
без мотив и причини...
А тя отново ще врътне дупèто,
Ще развее косите ù бризът край плажа,
а аз ще се вслушвам натам, откъдето
токчета чукат в унисон по паважа...
Ех, какво да ви кажа,
теглà и... болежки,
шум от паважи
И...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Желязков Todos los derechos reservados
И те в женски род, и те непредвидими, неповторими, необозрими, неуловими... А интересно - защо съдбата е чернокоса, а не блонди? 
