29.10.2008 г., 21:09

Шумно

991 0 8
 

Шумно

 

На простора съм метнала ризите,

дето снощи със тебе съдрахме,

тъй че сигурно чуха съседите

всички думи... къде ги побрахме?

 

Не обичам да мънкам за нищо,

и на тебе не ти се отдава.

След двубоя словесен обаче,

интересно в леглото ни става.

 

Не очаквам големи промени,

че не сме на петнайсет години...

С толкоз огън в ума и сърцето,

скуката дано ни подмине.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....