29.10.2008 г., 21:09

Шумно

982 0 8
 

Шумно

 

На простора съм метнала ризите,

дето снощи със тебе съдрахме,

тъй че сигурно чуха съседите

всички думи... къде ги побрахме?

 

Не обичам да мънкам за нищо,

и на тебе не ти се отдава.

След двубоя словесен обаче,

интересно в леглото ни става.

 

Не очаквам големи промени,

че не сме на петнайсет години...

С толкоз огън в ума и сърцето,

скуката дано ни подмине.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...