Валери_Станков (Валери Станков)
1065 793
12.11.2022 г., 12:19 ч.

Шушумига 

  Поезия
382 7 8

Аз сигурно изглеждам шушумига,

тъй както слизам вече към стоте –

седя – и пиша книга подир книга,

и все се питам – кой ще ги чете?

 

Тъй както трупа мравката трошици

в мравунячето свое – за зимъс,

над римите – ята несметни птици! –

аз сторвам с обич своя честен кръст.

 

И всяка вечер – пална ли кандило,

заспивам чак със Третите петли.

За всичко родно, българско и мило

душата в мен не спира да боли!

 

И – питам се? – в минути на умора,

и – може би? – дълбоко съм неправ –

престанахме ли с вас да бъдем хòра?

Бог ще прости ли вълчия ни нрав?

 

Две риби, четвърт хляб – това ми стига.

Защо пък не и водка-две "Smirnoff"?

Помнете ме? – печална шушумига,

дошла на този свят за миг Любов.

© Валери Станков Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Искренно желая тия трошици да се опазят и в гладната духовна зима да нахранят някого! Много, много искам трушиците духовност да не се разпиляват, погазват, забравят!
  • И пак браво.
    Учиш на живот!
  • Харесва ми твоята самоирония, Валери, защото е пирсъща на силните духом!Поздравления!
  • Бог е Любов и живее в тебе.
  • Красива оригинална поезия – чиста и съкровена като сълза.
  • Няма да свършат четящите хора, Валери! И Човеците - също, докато има такива поети като теб, ще ги води светлината! Поредният блестящ твой стих!
  • "...престанахме ли с вас да бъдем хора?
    Бог ще прости ли вълчия ни нрав?"

    Ето, тези въпроси говорят за достойнствата на твоята поезия, Валери!
    Поздравявам те горещо и те уверявам, че твоите стихотворения ще учат на човещинка хората след теб!
  • Много откровен и истински стих! Заситих сетивата си!
    Благодаря, че ми достави това удоволствие!
Предложения
: ??:??