Аз сигурно изглеждам шушумига,
тъй както слизам вече към стоте –
седя – и пиша книга подир книга,
и все се питам – кой ще ги чете?
Тъй както трупа мравката трошици
в мравунячето свое – за зимъс,
над римите – ята несметни птици! –
аз сторвам с обич своя честен кръст.
И всяка вечер – пална ли кандило,
заспивам чак със Третите петли.
За всичко родно, българско и мило
душата в мен не спира да боли! ...