Шушумига
Аз сигурно изглеждам шушумига,
тъй както слизам вече към стоте –
седя – и пиша книга подир книга,
и все се питам – кой ще ги чете?
Тъй както трупа мравката трошици
в мравунячето свое – за зимъс,
над римите – ята несметни птици! –
аз сторвам с обич своя честен кръст.
И всяка вечер – пална ли кандило,
заспивам чак със Третите петли.
За всичко родно, българско и мило
душата в мен не спира да боли!
И – питам се? – в минути на умора,
и – може би? – дълбоко съм неправ –
престанахме ли с вас да бъдем хòра?
Бог ще прости ли вълчия ни нрав?
Две риби, четвърт хляб – това ми стига.
Защо пък не и водка-две "Smirnoff"?
Помнете ме? – печална шушумига,
дошла на този свят за миг Любов.
© Валери Станков All rights reserved.
