Си!
Си като светъл лъч
проникнал някак в гъстата мъгла,
друг път светкавица, пороен дъжд
и тайната ми пещера.
Си нежен повей от душата,
неразбираем шепот сред листа
и птича песен - в светлината
над извора на Любовта.
Си моята най-бяла дреха
и вдигнатото ми чело,
короната, която уж отнеха
блести над царското ми потекло!
В безкрая си ме носиш Ти.
Защото Си. Защото Си!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© любимка Всички права запазени
