3 февр. 2024 г., 13:01  

Си! 

  Поэзия
407 6 7

Си като светъл лъч
проникнал някак в гъстата мъгла,
друг път светкавица, пороен дъжд
и тайната ми пещера.
Си нежен повей от душата,
неразбираем шепот сред листа
и птича песен -  в светлината
над извора на Любовта.
Си моята най-бяла дреха
и вдигнатото ми чело,
короната, която уж отнеха
блести над царското ми потекло!
В безкрая си ме носиш Ти.
Защото Си. Защото Си!
 

© любимка Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??