Си!
Си като светъл лъч
проникнал някак в гъстата мъгла,
друг път светкавица, пороен дъжд
и тайната ми пещера.
Си нежен повей от душата,
неразбираем шепот сред листа
и птича песен - в светлината
над извора на Любовта.
Си моята най-бяла дреха
и вдигнатото ми чело,
короната, която уж отнеха
блести над царското ми потекло!
В безкрая си ме носиш Ти.
Защото Си. Защото Си!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© любимка Todos los derechos reservados
