21.04.2008 г., 20:14

Сила

698 0 1

Сила

 

Дай ми сила да се преборя с нощта.

Сила, която да ме вдигне на крака.

Сила, която да изпълни тялото ми.

Да стане част от мен и да се загубя в нея.

Дай ми сила, защото съм безпомощна,

сърцето ми, душата ми – те са слаби.

Не могат да открият пътя през тъмата,

всяка крачка е по-тежка от предишната.

Сила - това е, за което копнее душата ми.

Сила, която да обгърна силно с ръце,

да притисна близо до сърцето и никога

повече да не я оставя да си тръгне.

Искам да продължа напред, пътят е пред мен.

Но сама, в мрака на нощта, аз съм плачещо дете.

Нека някой чуе думите ми – Ангел или Дявол,

и да дойде тук при мен, подавайки ми ръка.

Цената няма значение, дори душата си ще дам,

но искам сила, за да се изправя, да вървя

и накрая да посрещна деня с високо вдигната глава.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...