Apr 21, 2008, 8:14 PM

Сила

  Poetry » Other
699 0 1

Сила

 

Дай ми сила да се преборя с нощта.

Сила, която да ме вдигне на крака.

Сила, която да изпълни тялото ми.

Да стане част от мен и да се загубя в нея.

Дай ми сила, защото съм безпомощна,

сърцето ми, душата ми – те са слаби.

Не могат да открият пътя през тъмата,

всяка крачка е по-тежка от предишната.

Сила - това е, за което копнее душата ми.

Сила, която да обгърна силно с ръце,

да притисна близо до сърцето и никога

повече да не я оставя да си тръгне.

Искам да продължа напред, пътят е пред мен.

Но сама, в мрака на нощта, аз съм плачещо дете.

Нека някой чуе думите ми – Ангел или Дявол,

и да дойде тук при мен, подавайки ми ръка.

Цената няма значение, дори душата си ще дам,

но искам сила, за да се изправя, да вървя

и накрая да посрещна деня с високо вдигната глава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...