26.03.2009 г., 5:14  

Сила

971 0 27

През кой ли праг като крадец прекрачваш?

(Усещам го и виждам го дори.)

Но вече

нито страдам, нито плача,

че огън от любов

веднъж гори.

 

Но силата ми ти добре познаваш –

(доказах я в живота неведнъж).

Насред морето –купчина жарава!

Аз мога да съм 

и пожар, и дъжд.

 

И тази сила в мене е първична.

Тя блика и живее в любовта.

Когато искам,

мога да обичам.

Когато трябва,

мога да простя.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...