През кой ли праг като крадец прекрачваш?
(Усещам го и виждам го дори.)
Но вече
нито страдам, нито плача,
че огън от любов
веднъж гори.
Но силата ми ти добре познаваш –
(доказах я в живота неведнъж).
Насред морето –купчина жарава!
Аз мога да съм
и пожар, и дъжд.
И тази сила в мене е първична.
Тя блика и живее в любовта.
Когато искам,
мога да обичам.
Когато трябва,
мога да простя.
© Елица Ангелова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
