14.10.2010 г., 21:30

Сила

487 0 1

СИЛА

 

Задъхвам се понявга отмаляла

от тежестта на моята тъга!

И струва ми се, че съм се предала.

Но не! Това е миг от слабостта!

 

В какво е мойта сила бяла,

та всичко да понасям с тиха скръб?

Ето! В очите е на моите деца изгряла.

Дори   зад моя гръб

 

аз виждам как жадуват да живеят

щастливи и безгрижни, но уви!

За тоз’ живот те трябва да узреят,

за да са силни  и  добри !

 

А чакат ги и бури, и неволи.

А моят дълг е да ги защитя!

Да! Ще ги браня даже с длани голи,

затуй съм силна и стоя!

 

Изправена като стена огромна,

в мен се блъскат ветрове, вълни.

Аз като стара вълноломна

ще устоя до сетните си дни.

 

Дори да се пропуквам и смалявам,

аз ще ги пазя от беда,

за да не помръква жаждата и устрема

за успех и ДОБРОТА!

 

Сега разбирам мъдростта житейска

защо е силна майката. Да!  Да!

Тя черпи сили не от книгата библейска,

а от искриците в очите на своите деца!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лили Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...