СИЛА

Задъхвам се понявга отмаляла

от тежестта на моята тъга!

И струва ми се, че съм се предала.

Но не! Това е миг от слабостта!

В какво е мойта сила бяла,

та всичко да понасям с тиха скръб?

Ето! В очите е на моите деца изгряла.

Дори   зад моя гръб

аз виждам как жадуват да живеят

щастливи и безгрижни, но уви!

За тоз’ живот те трябва да узреят,

за да са силни  и  добри !

А чакат ги и бури, и неволи.

А моят дълг е да ги защитя!

Да! Ще ги браня даже с длани голи,

затуй съм силна и стоя!

Изправена като стена огромна,

в мен се блъскат ветрове, вълни.

Аз като стара вълноломна

ще устоя до сетните си дни.

Дори да се пропуквам и смалявам,

аз ще ги пазя от беда,

за да не помръква жаждата и устрема

за успех и ДОБРОТА!

Сега разбирам мъдростта житейска

защо е силна майката. Да!  Да!

Тя черпи сили не от книгата библейска,

а от искриците в очите на своите деца!