СИЛА
Задъхвам се понявга отмаляла
от тежестта на моята тъга!
И струва ми се, че съм се предала.
Но не! Това е миг от слабостта!
В какво е мойта сила бяла,
та всичко да понасям с тиха скръб?
Ето! В очите е на моите деца изгряла.
Дори зад моя гръб
аз виждам как жадуват да живеят
щастливи и безгрижни, но уви!
За тоз’ живот те трябва да узреят,
за да са силни и добри !
А чакат ги и бури, и неволи.
А моят дълг е да ги защитя!
Да! Ще ги браня даже с длани голи,
затуй съм силна и стоя!
Изправена като стена огромна,
в мен се блъскат ветрове, вълни.
Аз като стара вълноломна
ще устоя до сетните си дни.
Дори да се пропуквам и смалявам,
аз ще ги пазя от беда,
за да не помръква жаждата и устрема
за успех и ДОБРОТА!
Сега разбирам мъдростта житейска
защо е силна майката. Да! Да!
Тя черпи сили не от книгата библейска,
а от искриците в очите на своите деца!
© Лили Цветкова Все права защищены
Майките са Единствени!