Oct 14, 2010, 9:30 PM

Сила

493 0 1

СИЛА

 

Задъхвам се понявга отмаляла

от тежестта на моята тъга!

И струва ми се, че съм се предала.

Но не! Това е миг от слабостта!

 

В какво е мойта сила бяла,

та всичко да понасям с тиха скръб?

Ето! В очите е на моите деца изгряла.

Дори   зад моя гръб

 

аз виждам как жадуват да живеят

щастливи и безгрижни, но уви!

За тоз’ живот те трябва да узреят,

за да са силни  и  добри !

 

А чакат ги и бури, и неволи.

А моят дълг е да ги защитя!

Да! Ще ги браня даже с длани голи,

затуй съм силна и стоя!

 

Изправена като стена огромна,

в мен се блъскат ветрове, вълни.

Аз като стара вълноломна

ще устоя до сетните си дни.

 

Дори да се пропуквам и смалявам,

аз ще ги пазя от беда,

за да не помръква жаждата и устрема

за успех и ДОБРОТА!

 

Сега разбирам мъдростта житейска

защо е силна майката. Да!  Да!

Тя черпи сили не от книгата библейска,

а от искриците в очите на своите деца!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лили Цветкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...