9.01.2015 г., 10:56

Сила

767 0 0

Оставих блянове напразни,
изтърках замечтаните очи.
Нали живота е надежда,
нали облян е в радостни лъчи?

 

Защо тогава мракът надделява,
защо във сиво, празно чувство
и твоят глас сега мълчи?
Да бъдеш жив е истинско изкуство, или е бич коварен,
ти читателю реши!

 

Сподавен вик и стон, строшено огледало,
усмивка горда, лакомо навред блести.
След счупените стари идеали,
аз вярвам, нов ред от хаоса ще се възроди.

 

Понякога сърцето е сломено,
понякога недоловимо то горко тупти,
но сила има у човека докат жив е,
пред нея и металът се троши.

 

И щом накрая се изправиш,
и във нищото ти хвърлиш своя дъх,
за миг спомни ти буйната си сила,
на нейните устои знай,
заветът ти лежи!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© .--DoRmeO. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...