Jan 9, 2015, 10:56 AM

Сила

  Poetry
770 0 0

Оставих блянове напразни,
изтърках замечтаните очи.
Нали живота е надежда,
нали облян е в радостни лъчи?

 

Защо тогава мракът надделява,
защо във сиво, празно чувство
и твоят глас сега мълчи?
Да бъдеш жив е истинско изкуство, или е бич коварен,
ти читателю реши!

 

Сподавен вик и стон, строшено огледало,
усмивка горда, лакомо навред блести.
След счупените стари идеали,
аз вярвам, нов ред от хаоса ще се възроди.

 

Понякога сърцето е сломено,
понякога недоловимо то горко тупти,
но сила има у човека докат жив е,
пред нея и металът се троши.

 

И щом накрая се изправиш,
и във нищото ти хвърлиш своя дъх,
за миг спомни ти буйната си сила,
на нейните устои знай,
заветът ти лежи!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© .--DoRmeO. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...