Ve2666 (Василка Ябанджиева)
543 5434
24.04.2018 г., 12:28 ч.

Сила 

  Поезия
286 2 5

Защо ми е, мамо, таз сила? –

от нея кръвта ври. 

Щом видя, че някой е в нужда –

много боли и давам закрила. 

 

Режа без жалост своите мечти. 

Останах сама и в дрипи, 

боря се с тоз свят вълчи

и не затварям пред  нищо очи. 

 

Много съм силна, 

но полза каква? 

Съня си загубвам, 

на място тъпча с крака. 

 

Силата ме погубва. 

От мен странят, 

че не премълчавам

някои неща. 

 

Не искам да бъда вече силна жена! 

 

 

 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Напротив, бъди! Раздавай любов! Поздравявам те за силния стих, Васе!
  • Вече жените се оказаха по-силни от силния пол и могат всичко!Но затова се натовариха с всичко в живота си и това тежи....Но ти продължавай да бъдеш силна ,Васе,все пак това е удоволетворение!!
  • Истинско!!!
  • Е, да, често подобни хора са неудобни. Поздрави, Васе!
  • Много силни думи, Васе! Силата не е привилегия за всеки и трябва да сме благодарни, че я притежаваме, дори и да боли! Поздравявам те!
Предложения
: ??:??