Сила

Apr 24, 2018, 12:28 PM

Poetry

325 2 5

Защо ми е, мамо, таз сила? –

от нея кръвта ври.

Щом видя, че някой е в нужда –

много боли и давам закрила.

Режа без жалост своите мечти.

Останах сама и в дрипи,

боря се с тоз свят вълчи

и не затварям пред нищо очи.

Много съм силна,

но полза каква?

Съня си загубвам,

на място тъпча с крака.

Силата ме погубва.

От мен странят,

че не премълчавам

някои неща.

Не искам да бъда вече силна жена!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

anabel7 (Албена Димитрова)

2018-05-08T09:27:49+03:00

Напротив, бъди! Раздавай любов! Поздравявам те за силния стих, Васе!
Иржи (Ирина Филипова)

2018-04-25T16:29:28+03:00

Вече жените се оказаха по-силни от силния пол и могат всичко!Но затова се натовариха с всичко в живота си и това тежи....Но ти продължавай да бъдеш силна ,Васе,все пак това е удоволетворение!!
aap (Ангел)

2018-04-25T12:28:23+03:00

Истинско!!!
PepiPetrova (Pepi Petrova)

2018-04-24T18:23:23+03:00

Е, да, често подобни хора са неудобни. Поздрави, Васе!
rumbic (Руми)

2018-04-24T12:30:31+03:00

Много силни думи, Васе! Силата не е привилегия за всеки и трябва да сме благодарни, че я притежаваме, дори и да боли! Поздравявам те!