Защо ми е, мамо, таз сила? –
от нея кръвта ври.
Щом видя, че някой е в нужда –
много боли и давам закрила.
Режа без жалост своите мечти.
Останах сама и в дрипи,
боря се с тоз свят вълчи
и не затварям пред нищо очи.
Много съм силна,
но полза каква?
Съня си загубвам,
на място тъпча с крака.
Силата ме погубва.
От мен странят,
че не премълчавам
някои неща.
Не искам да бъда вече силна жена!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
