Защо ми е, мамо, таз сила? –
от нея кръвта ври.
Щом видя, че някой е в нужда –
много боли и давам закрила.
Режа без жалост своите мечти.
Останах сама и в дрипи,
боря се с тоз свят вълчи
и не затварям пред нищо очи.
Много съм силна,
но полза каква?
Съня си загубвам,
на място тъпча с крака.
Силата ме погубва.
От мен странят,
че не премълчавам
някои неща.
Не искам да бъда вече силна жена!
© Василка Ябанджиева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
