Сила
Защо ми е, мамо, таз сила? –
от нея кръвта ври.
Щом видя, че някой е в нужда –
много боли и давам закрила.
Режа без жалост своите мечти.
Останах сама и в дрипи,
боря се с тоз свят вълчи
и не затварям пред нищо очи.
Много съм силна,
но полза каква?
Съня си загубвам,
на място тъпча с крака.
Силата ме погубва.
От мен странят,
че не премълчавам
някои неща.
Не искам да бъда вече силна жена!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados
