Сила да убиеш
Той знаеше, че трябва да се бори, дори и целият разкъсан да е там. Това бе негов дълг и той не спори, тук чувства нямат място, нито грам.
Със сетни сили ръката си повдигна, готов е да се закълне, че е успял, но нещо вътре в него бързо трепна, забравил бе какво е преживял.
Помисли си как беше по-различно, как всичко имаше и как го замени в онзи ден, в който най-цинично превърна се в продажник за пари.
Не, трябва да се концентрира в този миг, едно движение и после край. Дългът му ще е свършил с този вик и адът ще е заменен с рай.
Но как тя беше толкова невинна, изглеждаше му мъничко дете и пак през него тръпката премина, той не е звяр, не може да го понесе.
В тишината се разнесе пукот, смразяващ вик и после тишина, намериха го там, лежащ безжизнен със снайпера, захвърлен настрана. |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Иванова Всички права запазени
