6.04.2017 г., 14:21

Силата на навика

660 0 0

Зависим от място, околна среда,

хора, животни, дребни привички.

Зависим от навика, лична вреда,

малка наслада в банални игрички.

 

Чоплим си пипето с пръст на ръка,

мъчно изваждаме жълти корички,

облизваме пръсти със свити сърца,

видя ли ни някой, ех, малки душички.

 

Крием се уж със завъртяна глава,

но лесно се гледа в чужди панички,

дълбаем недрата, затънали в нищета,

да намерим гърнето със златни парички.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Митков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...