3.06.2007 г., 13:25

Силикон

1.4K 0 21
И беше ера на пръстта. Когато
дори човеците се правеха от глина.
И беше жътва (помен за посятото).
Летата се преливаха във зими.

Бе простичко. Напролет самодивите
перяха греховете си в реката.
Рибарите разчитаха на приливи.
Знахарите предсказваха по вятъра.

Предателите простичко предаваха.
(На сребърника курсът бе устойчив).
И даже куртизанките признаваха
абцеса на сърцата си с достойнство.

Сега е есен. Време за посягане.
И полуфабрикатни са сезоните.
Зазидани в пръстта, не се разлагаме.
Сърцата ни са твърде силиконови.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • !!!
  • Онемях!!!
  • след толкова добри думи, едва ли има нужда от моите, но не можах да се сдържа- мнго сте талантлива! Прочетох и някои от другите Ви неща, впечатляващи. Дано имат късмета да бъдат публикувани.
  • Прекрасно изразено случване на нашия век на "силикона".

    Поздрав и усмивка.
  • Много е точно. Провокира една мисъл, която ще се опитам да изразя в стих. Благодаря. Поздравления!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...