Jun 3, 2007, 1:25 PM

Силикон

  Poetry
1.4K 0 21
И беше ера на пръстта. Когато
дори човеците се правеха от глина.
И беше жътва (помен за посятото).
Летата се преливаха във зими.

Бе простичко. Напролет самодивите
перяха греховете си в реката.
Рибарите разчитаха на приливи.
Знахарите предсказваха по вятъра.

Предателите простичко предаваха.
(На сребърника курсът бе устойчив).
И даже куртизанките признаваха
абцеса на сърцата си с достойнство.

Сега е есен. Време за посягане.
И полуфабрикатни са сезоните.
Зазидани в пръстта, не се разлагаме.
Сърцата ни са твърде силиконови.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Мавродинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • !!!
  • Онемях!!!
  • след толкова добри думи, едва ли има нужда от моите, но не можах да се сдържа- мнго сте талантлива! Прочетох и някои от другите Ви неща, впечатляващи. Дано имат късмета да бъдат публикувани.
  • Прекрасно изразено случване на нашия век на "силикона".

    Поздрав и усмивка.
  • Много е точно. Провокира една мисъл, която ще се опитам да изразя в стих. Благодаря. Поздравления!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...