3 jun 2007, 13:25

Силикон

  Poesía
1.4K 0 21
И беше ера на пръстта. Когато
дори човеците се правеха от глина.
И беше жътва (помен за посятото).
Летата се преливаха във зими.

Бе простичко. Напролет самодивите
перяха греховете си в реката.
Рибарите разчитаха на приливи.
Знахарите предсказваха по вятъра.

Предателите простичко предаваха.
(На сребърника курсът бе устойчив).
И даже куртизанките признаваха
абцеса на сърцата си с достойнство.

Сега е есен. Време за посягане.
И полуфабрикатни са сезоните.
Зазидани в пръстта, не се разлагаме.
Сърцата ни са твърде силиконови.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Мавродинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
  • Онемях!!!
  • след толкова добри думи, едва ли има нужда от моите, но не можах да се сдържа- мнго сте талантлива! Прочетох и някои от другите Ви неща, впечатляващи. Дано имат късмета да бъдат публикувани.
  • Прекрасно изразено случване на нашия век на "силикона".

    Поздрав и усмивка.
  • Много е точно. Провокира една мисъл, която ще се опитам да изразя в стих. Благодаря. Поздравления!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...