19.10.2007 г., 15:19

СИЛНА

1.1K 0 6
О, да, аз съм силна жена,
несъмнено!
И ударите на съдбата
без проблеми поемам -
решено!
А къде в този ребус - живота
е грешката?
И защо все на мен се пада честта
да съм пешката?
Нямам право назад да отстъпя -
не знаеш ли?
Правилата диктуват ги други.
Отчаяно
се опитвам да бъда и мъдра и можеща.
И не искам да вярвам,
че в друг ще са хлябът и ножът ми.
Несъмнено съм силна,
но, Господи,
как да бъда жена като другите?
Силно рамо до мен да е рамото
и да мога да плача
изгубена.
Орисията моя такава е.
И ще бъде - до края на дните ми.
Нежна обич да давам със силата -
и да търся победа в очите ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Минчева Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,ГАЛЕ!
    БЪДИ!
  • Чудесна си!!!
  • До силната жена трябва да стои силен мъж. И тогава тя става два пъти по-силна! Харесва ми. Поздрав!
  • ееееееее БРАВО! Последната си връзка приключих точно с думите "Бих искала рамото до мен да е по-силно и да мога да се чувствам жена до някой,който е повече "МЪЖ" от мен"...в твоя стих видях себе си,да си силен все пак е дар,въпреки,че малко обрича на самота.Поздравявам те!
  • Прекрасен стих!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...