19.10.2007 г., 15:19

СИЛНА

1.1K 0 6
О, да, аз съм силна жена,
несъмнено!
И ударите на съдбата
без проблеми поемам -
решено!
А къде в този ребус - живота
е грешката?
И защо все на мен се пада честта
да съм пешката?
Нямам право назад да отстъпя -
не знаеш ли?
Правилата диктуват ги други.
Отчаяно
се опитвам да бъда и мъдра и можеща.
И не искам да вярвам,
че в друг ще са хлябът и ножът ми.
Несъмнено съм силна,
но, Господи,
как да бъда жена като другите?
Силно рамо до мен да е рамото
и да мога да плача
изгубена.
Орисията моя такава е.
И ще бъде - до края на дните ми.
Нежна обич да давам със силата -
и да търся победа в очите ти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Минчева Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН,ГАЛЕ!
    БЪДИ!
  • Чудесна си!!!
  • До силната жена трябва да стои силен мъж. И тогава тя става два пъти по-силна! Харесва ми. Поздрав!
  • ееееееее БРАВО! Последната си връзка приключих точно с думите "Бих искала рамото до мен да е по-силно и да мога да се чувствам жена до някой,който е повече "МЪЖ" от мен"...в твоя стих видях себе си,да си силен все пак е дар,въпреки,че малко обрича на самота.Поздравявам те!
  • Прекрасен стих!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...