30.03.2007 г., 1:29

Силна...

699 0 2

Когато си сам
и никого няма.
Животът припрян
пак бил е измама.
Когато боли
и тази болка не спира.
Когато вали
и сърцето наранено пулсира.
Когато плачеш.
Когато крещиш.
Когато умираш със здрача
и не можеш вече да се спасиш.
Назад погледни.
Вдигни гордо глава.
Дори да боли,
ще се справиш и с това!
На себе си ръка подай.
И сам със болката се пребори.
Гнева си бурен обуздай
и нека силата във теб гори!
Излез сега от блатото.
Ти нямаш право да потънеш.
Повикай силно лятото,
защото няма как да се огънеш!
Помогни на себе си, момиче!
И другите тогаз ще ти помогнат!
Обичай, обичай, обичай
и болката с теб ще превъзмогнат!
Повярвай, че можеш. Живей!
Бори се напук на тъгата!
Плачи, но бъди себе си - оцелей
и по-красива ще бъде зората.
И те ще са с теб. Не ще си сама.
Ще имаш най-силна опора.
Защото истината в теб оживя.
Защото човек ли си - и те ще са хора!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Терзийска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...