Когато си сам
и никого няма.
Животът припрян
пак бил е измама.
Когато боли
и тази болка не спира.
Когато вали
и сърцето наранено пулсира.
Когато плачеш.
Когато крещиш.
Когато умираш със здрача
и не можеш вече да се спасиш.
Назад погледни.
Вдигни гордо глава.
Дори да боли,
ще се справиш и с това!
На себе си ръка подай.
И сам със болката се пребори.
Гнева си бурен обуздай
и нека силата във теб гори!
Излез сега от блатото.
Ти нямаш право да потънеш.
Повикай силно лятото,
защото няма как да се огънеш!
Помогни на себе си, момиче!
И другите тогаз ще ти помогнат!
Обичай, обичай, обичай
и болката с теб ще превъзмогнат!
Повярвай, че можеш. Живей!
Бори се напук на тъгата!
Плачи, но бъди себе си - оцелей
и по-красива ще бъде зората.
И те ще са с теб. Не ще си сама.
Ще имаш най-силна опора.
Защото истината в теб оживя.
Защото човек ли си - и те ще са хора!