22.10.2007 г., 11:37 ч.

Силната Жена  

  Поезия
2221 0 26
 

Заплака и душата, извор топъл,

а колко дълго бе чакан онзи миг.

Трънлива болка, молитва, вопъл,

една жена,  една мечта,  светлик.


Безумно случване. Непоносимо.

Монотонност и дълбока тишина.

Отвътре глухо, тихо, недоловимо.

Лек има ли за тази празнота?...


Има лек, защото Тя го е открила.

Тя, истинската, слънчева жена...

Вулкан от чувства, копнеж и сила

акостирали в очакващата и душа.


Надежда, Вяра и Любов... И мощ.

Осветен е пътя, показан и е брод.

Сияние след  дълга  тежка „нощ",

яснота и осезание за новия живот.


Крехко стъбълце, покълващ цвят,

изгубен някъде за да достигне Нея,

топлина и обич да сети в този свят...

Избрала го и Тя. Молитвено копнея.

(а)
22.10.2007г

© Анета Саманлиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??