22 окт. 2007 г., 11:37

Силната Жена

2.7K 0 26
 

Заплака и душата, извор топъл,

а колко дълго бе чакан онзи миг.

Трънлива болка, молитва, вопъл,

една жена,  една мечта,  светлик.


Безумно случване. Непоносимо.

Монотонност и дълбока тишина.

Отвътре глухо, тихо, недоловимо.

Лек има ли за тази празнота?...


Има лек, защото Тя го е открила.

Тя, истинската, слънчева жена...

Вулкан от чувства, копнеж и сила

акостирали в очакващата и душа.


Надежда, Вяра и Любов... И мощ.

Осветен е пътя, показан и е брод.

Сияние след  дълга  тежка „нощ",

яснота и осезание за новия живот.


Крехко стъбълце, покълващ цвят,

изгубен някъде за да достигне Нея,

топлина и обич да сети в този свят...

Избрала го и Тя. Молитвено копнея.

(а)
22.10.2007г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...