22 окт. 2007 г., 11:37

Силната Жена

2.7K 0 26
 

Заплака и душата, извор топъл,

а колко дълго бе чакан онзи миг.

Трънлива болка, молитва, вопъл,

една жена,  една мечта,  светлик.


Безумно случване. Непоносимо.

Монотонност и дълбока тишина.

Отвътре глухо, тихо, недоловимо.

Лек има ли за тази празнота?...


Има лек, защото Тя го е открила.

Тя, истинската, слънчева жена...

Вулкан от чувства, копнеж и сила

акостирали в очакващата и душа.


Надежда, Вяра и Любов... И мощ.

Осветен е пътя, показан и е брод.

Сияние след  дълга  тежка „нощ",

яснота и осезание за новия живот.


Крехко стъбълце, покълващ цвят,

изгубен някъде за да достигне Нея,

топлина и обич да сети в този свят...

Избрала го и Тя. Молитвено копнея.

(а)
22.10.2007г

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...