Джедайският съвет 2010
Преди много, много години,
в галактика далечна една -
царувал властелин много силен.
И там нямало глад и война.
Бил той умен и безпристрастен.
Не побивал никого на кол.
Справедлив бил - ала и властен.
И държал всичко под контрол.
Ала имало и недоволни...
Броят им растял час по час.
Те се събирали и все говорили
срещу него - със ярост и страст.
Той си казал - Аз справедлив съм.
Ала някой ще ме свали.....
Няма респект, и няма единство -
въпреки че не режа глави.
И попитал тогава мъдреците
от Джедайския орден свят:
- Мъдреци, дали свършват дните ми?
И ще пламне ли моят град?
Всички казвали, давали съвети...
Властелинът всяка дума чул.
Само един стар джедай, приведен -
си траел до завеса от тюл.
Властелинът го попитал и него -
да му каже мъдри слова.
И изправил тогава мъзрецът
побелялата си глава:
- Чуй словата ми, владетелю честити,
пък тогава помисли и реши.
Справедлив си, умен и издигнат.
Но и най-умният греши.
Освободи от контрола си планетите -
нека не са под твоята власт.
Да избират те - дали да са с тебе.
Това ще те посъветвам аз....
Да, навярно се е стреснал владетелят.
Това е ясно - за всеки от нас.
Аз не знам той какво предприел е.
Ала изводите оставям на вас.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Янев Всички права запазени
Хареса ми постепенното, майсторско натрупване на аргументи за изграждане на гледната точка със средствата на поезията. Поздрав!