Aug 3, 2013, 9:28 PM  

Джедайският съвет 2010

  Poetry
708 0 1

Преди много, много години,

в галактика далечна една -

царувал властелин много силен.

И там нямало глад и война.

Бил той умен и безпристрастен.

Не побивал никого на кол.

Справедлив бил - ала и властен.

И държал всичко под контрол.

Ала имало и недоволни...

Броят им растял час по час.

Те се събирали и все говорили

срещу него - със ярост и страст.

Той си казал - Аз справедлив съм.

Ала някой ще ме свали.....

Няма респект, и няма единство -

въпреки че не режа глави.

И попитал тогава мъдреците

от Джедайския орден свят:

- Мъдреци, дали свършват дните ми?

И ще пламне ли моят град?

Всички казвали, давали съвети...

Властелинът всяка дума чул.

Само един стар джедай, приведен -

си траел до завеса от тюл.

Властелинът го попитал и него -

да му каже мъдри слова.

И изправил тогава мъзрецът

побелялата си глава:

- Чуй словата ми, владетелю честити,

пък тогава помисли и реши.

Справедлив си, умен и издигнат.

Но и най-умният греши.

Освободи от контрола си планетите -

нека не са под твоята власт.

Да избират те - дали да са с тебе.

Това ще те посъветвам аз....

Да, навярно се е стреснал владетелят.

Това е ясно - за всеки от нас.

Аз не знам той какво предприел е.

Ала изводите оставям на вас.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...