3 авг. 2013 г., 21:28  

Джедайският съвет 2010

706 0 1

Преди много, много години,

в галактика далечна една -

царувал властелин много силен.

И там нямало глад и война.

Бил той умен и безпристрастен.

Не побивал никого на кол.

Справедлив бил - ала и властен.

И държал всичко под контрол.

Ала имало и недоволни...

Броят им растял час по час.

Те се събирали и все говорили

срещу него - със ярост и страст.

Той си казал - Аз справедлив съм.

Ала някой ще ме свали.....

Няма респект, и няма единство -

въпреки че не режа глави.

И попитал тогава мъдреците

от Джедайския орден свят:

- Мъдреци, дали свършват дните ми?

И ще пламне ли моят град?

Всички казвали, давали съвети...

Властелинът всяка дума чул.

Само един стар джедай, приведен -

си траел до завеса от тюл.

Властелинът го попитал и него -

да му каже мъдри слова.

И изправил тогава мъзрецът

побелялата си глава:

- Чуй словата ми, владетелю честити,

пък тогава помисли и реши.

Справедлив си, умен и издигнат.

Но и най-умният греши.

Освободи от контрола си планетите -

нека не са под твоята власт.

Да избират те - дали да са с тебе.

Това ще те посъветвам аз....

Да, навярно се е стреснал владетелят.

Това е ясно - за всеки от нас.

Аз не знам той какво предприел е.

Ала изводите оставям на вас.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...