Джедайският съвет 2010
Преди много, много години,
в галактика далечна една -
царувал властелин много силен.
И там нямало глад и война.
Бил той умен и безпристрастен.
Не побивал никого на кол.
Справедлив бил - ала и властен.
И държал всичко под контрол.
Ала имало и недоволни...
Броят им растял час по час.
Те се събирали и все говорили
срещу него - със ярост и страст.
Той си казал - Аз справедлив съм.
Ала някой ще ме свали.....
Няма респект, и няма единство -
въпреки че не режа глави.
И попитал тогава мъдреците
от Джедайския орден свят:
- Мъдреци, дали свършват дните ми?
И ще пламне ли моят град?
Всички казвали, давали съвети...
Властелинът всяка дума чул.
Само един стар джедай, приведен -
си траел до завеса от тюл.
Властелинът го попитал и него -
да му каже мъдри слова.
И изправил тогава мъзрецът
побелялата си глава:
- Чуй словата ми, владетелю честити,
пък тогава помисли и реши.
Справедлив си, умен и издигнат.
Но и най-умният греши.
Освободи от контрола си планетите -
нека не са под твоята власт.
Да избират те - дали да са с тебе.
Това ще те посъветвам аз....
Да, навярно се е стреснал владетелят.
Това е ясно - за всеки от нас.
Аз не знам той какво предприел е.
Ала изводите оставям на вас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стефан Янев Все права защищены
Хареса ми постепенното, майсторско натрупване на аргументи за изграждане на гледната точка със средствата на поезията. Поздрав!