29.11.2014 г., 21:26

Силует

553 0 0

В мъглата гъста, зловеща

Човекът се лута, без да се сеща

какво предстои. Като овца без пастир,

изгубен, той търси своя свят ориентир,

но се сблъсква с ледната тъма,

изтъкана от черната ръка

на всевластната нощ

с необхватна мощ

създава тя тоз вечен мираж

и отнема

на човека

нужния кураж

да пребъде в света

на злоба безкрайна

и изкуствен разкош,

на хора, хванали нож,

един срещу друг да се бият…

И в миг зад човека сянка потайна

към него пристъпи. Уви!

Не го спаси от тази мъгла,

а подло го блъсна върху твърдата земя.

Той се обърна. Съжали за това…

Зад завесата от гъст прах

кървав злодей всяваше страх,

прост силует бе той,

не бе готов да води бой,

а приканваше с движения ласкави

човека към измерения бляскави,

светещи славно като фарове в здрач,

а силуетът потаен, тоз опасен играч

обещаваше човеку свойта свята награда:

безплатен билет към дълбините на Ада…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дилян Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...