29 nov 2014, 21:26

Силует

555 0 0

В мъглата гъста, зловеща

Човекът се лута, без да се сеща

какво предстои. Като овца без пастир,

изгубен, той търси своя свят ориентир,

но се сблъсква с ледната тъма,

изтъкана от черната ръка

на всевластната нощ

с необхватна мощ

създава тя тоз вечен мираж

и отнема

на човека

нужния кураж

да пребъде в света

на злоба безкрайна

и изкуствен разкош,

на хора, хванали нож,

един срещу друг да се бият…

И в миг зад човека сянка потайна

към него пристъпи. Уви!

Не го спаси от тази мъгла,

а подло го блъсна върху твърдата земя.

Той се обърна. Съжали за това…

Зад завесата от гъст прах

кървав злодей всяваше страх,

прост силует бе той,

не бе готов да води бой,

а приканваше с движения ласкави

човека към измерения бляскави,

светещи славно като фарове в здрач,

а силуетът потаен, тоз опасен играч

обещаваше човеку свойта свята награда:

безплатен билет към дълбините на Ада…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилян Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...