29 nov 2014, 21:26

Силует

557 0 0

В мъглата гъста, зловеща

Човекът се лута, без да се сеща

какво предстои. Като овца без пастир,

изгубен, той търси своя свят ориентир,

но се сблъсква с ледната тъма,

изтъкана от черната ръка

на всевластната нощ

с необхватна мощ

създава тя тоз вечен мираж

и отнема

на човека

нужния кураж

да пребъде в света

на злоба безкрайна

и изкуствен разкош,

на хора, хванали нож,

един срещу друг да се бият…

И в миг зад човека сянка потайна

към него пристъпи. Уви!

Не го спаси от тази мъгла,

а подло го блъсна върху твърдата земя.

Той се обърна. Съжали за това…

Зад завесата от гъст прах

кървав злодей всяваше страх,

прост силует бе той,

не бе готов да води бой,

а приканваше с движения ласкави

човека към измерения бляскави,

светещи славно като фарове в здрач,

а силуетът потаен, тоз опасен играч

обещаваше човеку свойта свята награда:

безплатен билет към дълбините на Ада…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дилян Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...