В мъглата гъста, зловеща

Човекът се лута, без да се сеща

какво предстои. Като овца без пастир,

изгубен, той търси своя свят ориентир,

но се сблъсква с ледната тъма,

изтъкана от черната ръка

на всевластната нощ

с необхватна мощ

създава тя тоз вечен мираж

и отнема

на човека

нужния кураж

да пребъде в света

на злоба безкрайна

и изкуствен разкош,

на хора, хванали нож,

един срещу друг да се бият…

И в миг зад човека сянка потайна

към него пристъпи. Уви!

Не го спаси от тази мъгла,

а подло го блъсна върху твърдата земя.

Той се обърна. Съжали за това…

Зад завесата от гъст прах

кървав злодей всяваше страх,

прост силует бе той,

не бе готов да води бой,

а приканваше с движения ласкави

човека към измерения бляскави,

светещи славно като фарове в здрач,

а силуетът потаен, тоз опасен играч

обещаваше човеку свойта свята награда:

безплатен билет към дълбините на Ада…