26.07.2007 г., 15:59

Силуетна

662 0 4
 

Да ти разкажа ли за другата страна на луната?

Там са складирани всички отчаяни погледи нагоре.

Твоят го нямаше. Ти можеш да гледаш само напред.

И да разсичаш моето утре с днешното си неможене.


Да те заведа ли на разходка до любимото си място?

То се простира отвъд всичко, до което достигам.

Знам, отегчава те моето лутане. Нямам посока.

За да се настигна, трябва да спра. Или да падна.


Да помълча ли малко, вместо да се изповядвам сега?

И в тишината да закодирам малко моя нереалност.

Прибирам се вкъщи и ти оставям времето да виси.

Да се полюлява като завеса, зад която съм силуетна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • интересно пишеш
  • Хубаво е, Мария!
    Розов поздрав от мен, за да откриеш
    някъде там и твоя розов свят!
  • Ми,то само конете с капаци гледат напред!Мечтателите са в друго измерениеПродължавай да мечтаеш и да гледаш нагоре към луната и звездите!Разгадавай тайните им
  • Разкажи му. Някои не стигат повече от своето днес.
    Поздрави, Мария!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...