26.07.2007 г., 15:59

Силуетна

661 0 4
 

Да ти разкажа ли за другата страна на луната?

Там са складирани всички отчаяни погледи нагоре.

Твоят го нямаше. Ти можеш да гледаш само напред.

И да разсичаш моето утре с днешното си неможене.


Да те заведа ли на разходка до любимото си място?

То се простира отвъд всичко, до което достигам.

Знам, отегчава те моето лутане. Нямам посока.

За да се настигна, трябва да спра. Или да падна.


Да помълча ли малко, вместо да се изповядвам сега?

И в тишината да закодирам малко моя нереалност.

Прибирам се вкъщи и ти оставям времето да виси.

Да се полюлява като завеса, зад която съм силуетна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • интересно пишеш
  • Хубаво е, Мария!
    Розов поздрав от мен, за да откриеш
    някъде там и твоя розов свят!
  • Ми,то само конете с капаци гледат напред!Мечтателите са в друго измерениеПродължавай да мечтаеш и да гледаш нагоре към луната и звездите!Разгадавай тайните им
  • Разкажи му. Някои не стигат повече от своето днес.
    Поздрави, Мария!!!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...