Силуетна
Да ти разкажа ли за другата страна на луната?
Там са складирани всички отчаяни погледи нагоре.
Твоят го нямаше. Ти можеш да гледаш само напред.
И да разсичаш моето утре с днешното си неможене.
Да те заведа ли на разходка до любимото си място?
То се простира отвъд всичко, до което достигам.
Знам, отегчава те моето лутане. Нямам посока.
За да се настигна, трябва да спра. Или да падна.
Да помълча ли малко, вместо да се изповядвам сега?
И в тишината да закодирам малко моя нереалност.
Прибирам се вкъщи и ти оставям времето да виси.
Да се полюлява като завеса, зад която съм силуетна.
© Мария Василева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
интересно пишеш
-
Хубаво е, Мария!
Розов поздрав от мен, за да откриеш
някъде там и твоя розов свят! -
Ми,то само конете с капаци гледат напред!Мечтателите са в друго измерение
Продължавай да мечтаеш и да гледаш нагоре към луната и звездите!Разгадавай тайните им -
Разкажи му. Някои не стигат повече от своето днес.
Поздрави, Мария!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
