26 jul 2007, 15:59

Силуетна

  Poesía
666 0 4
 

Да ти разкажа ли за другата страна на луната?

Там са складирани всички отчаяни погледи нагоре.

Твоят го нямаше. Ти можеш да гледаш само напред.

И да разсичаш моето утре с днешното си неможене.


Да те заведа ли на разходка до любимото си място?

То се простира отвъд всичко, до което достигам.

Знам, отегчава те моето лутане. Нямам посока.

За да се настигна, трябва да спра. Или да падна.


Да помълча ли малко, вместо да се изповядвам сега?

И в тишината да закодирам малко моя нереалност.

Прибирам се вкъщи и ти оставям времето да виси.

Да се полюлява като завеса, зад която съм силуетна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • интересно пишеш
  • Хубаво е, Мария!
    Розов поздрав от мен, за да откриеш
    някъде там и твоя розов свят!
  • Ми,то само конете с капаци гледат напред!Мечтателите са в друго измерениеПродължавай да мечтаеш и да гледаш нагоре към луната и звездите!Разгадавай тайните им
  • Разкажи му. Някои не стигат повече от своето днес.
    Поздрави, Мария!!!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...