Да ти разкажа ли за другата страна на луната?
Там са складирани всички отчаяни погледи нагоре.
Твоят го нямаше. Ти можеш да гледаш само напред.
И да разсичаш моето утре с днешното си неможене.
Да те заведа ли на разходка до любимото си място?
То се простира отвъд всичко, до което достигам.
Знам, отегчава те моето лутане. Нямам посока.
За да се настигна, трябва да спра. Или да падна.
Да помълча ли малко, вместо да се изповядвам сега?
И в тишината да закодирам малко моя нереалност.
Прибирам се вкъщи и ти оставям времето да виси.
Да се полюлява като завеса, зад която съм силуетна.
© Мария Василева Все права защищены