26 июл. 2007 г., 15:59

Силуетна

665 0 4
 

Да ти разкажа ли за другата страна на луната?

Там са складирани всички отчаяни погледи нагоре.

Твоят го нямаше. Ти можеш да гледаш само напред.

И да разсичаш моето утре с днешното си неможене.


Да те заведа ли на разходка до любимото си място?

То се простира отвъд всичко, до което достигам.

Знам, отегчава те моето лутане. Нямам посока.

За да се настигна, трябва да спра. Или да падна.


Да помълча ли малко, вместо да се изповядвам сега?

И в тишината да закодирам малко моя нереалност.

Прибирам се вкъщи и ти оставям времето да виси.

Да се полюлява като завеса, зад която съм силуетна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • интересно пишеш
  • Хубаво е, Мария!
    Розов поздрав от мен, за да откриеш
    някъде там и твоя розов свят!
  • Ми,то само конете с капаци гледат напред!Мечтателите са в друго измерениеПродължавай да мечтаеш и да гледаш нагоре към луната и звездите!Разгадавай тайните им
  • Разкажи му. Някои не стигат повече от своето днес.
    Поздрави, Мария!!!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...