23.08.2020 г., 21:51

Симбиоза

922 0 1

Небето днеска пак е  посивяло,
наперените облаци препускат.
Ветровете с прашното си наметало
от хватката си нищо не изпускат.

Светкавиците празнично танцуват,
ефирни като коледни гирлянди.
Играят си безгрижни и рисуват
короните на хиляди брилянти.

Пулсират мълниите като вени,
бездиханната земя реанимират.
Напуканата пръст превръщат в сцени-
полепналата суша искат да изтрият.

Небето днеска пак е полудяло...
обзето от тревога за полята.
Завива ги с дъждовно одеало,
притихва и присяда на браздата.

Омарата разстила рошави къдрици,
с пируети тръгва по тревата боса.
Нощта опулва  хиляди зеници...
Така живеят в съвършена симбиоза.


21.08.2020г. 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...