Небето днеска пак е посивяло,
наперените облаци препускат.
Ветровете с прашното си наметало
от хватката си нищо не изпускат.
Светкавиците празнично танцуват,
ефирни като коледни гирлянди.
Играят си безгрижни и рисуват
короните на хиляди брилянти.
Пулсират мълниите като вени,
бездиханната земя реанимират.
Напуканата пръст превръщат в сцени-
полепналата суша искат да изтрият.
Небето днеска пак е полудяло...
обзето от тревога за полята.
Завива ги с дъждовно одеало,
притихва и присяда на браздата.
Омарата разстила рошави къдрици,
с пируети тръгва по тревата боса.
Нощта опулва хиляди зеници...
Така живеят в съвършена симбиоза.
21.08.2020г.
© Теодора Атанасова Всички права запазени