23.08.2020 г., 21:51

Симбиоза

910 0 1

Небето днеска пак е  посивяло,
наперените облаци препускат.
Ветровете с прашното си наметало
от хватката си нищо не изпускат.

Светкавиците празнично танцуват,
ефирни като коледни гирлянди.
Играят си безгрижни и рисуват
короните на хиляди брилянти.

Пулсират мълниите като вени,
бездиханната земя реанимират.
Напуканата пръст превръщат в сцени-
полепналата суша искат да изтрият.

Небето днеска пак е полудяло...
обзето от тревога за полята.
Завива ги с дъждовно одеало,
притихва и присяда на браздата.

Омарата разстила рошави къдрици,
с пируети тръгва по тревата боса.
Нощта опулва  хиляди зеници...
Така живеят в съвършена симбиоза.


21.08.2020г. 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теодора Атанасова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...