Синеокият

Поезия » Друга

626 0 5

Нарисува ми цвете

ей така, върху бяла стена,

малко е, ала вълшебно грее,

като лампа от стара Луна.

Нека от цветето тръгне пътека

мека и тясна, за боси нозе,

постели я с килим от иглички,

жива съм, щом ми боде...

Ако можеш, рисувай и вятър,

а и трябва сега да помълчим,

да може с пролетната магия

да ме целуне поглед син...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Sarabi (Джулиана Кашон)

Благодаря ти адашче, добра находка е зеницата , ала просто не е моята дума. ПЪк и аз не се вземам много насериозно .....А сравнението,може и да е нелепо, ама си ми харесва

2009-03-31T20:16:19+03:00
Човек (Анна Станоева)

Ще си позволя да ти предложа редакция на първи куплет с най-добри чувства. Така добиваш еднакъв брой срички на ред и освен това ще се отървеш от нелепото сравнение лампа-луна. На мен ми звучи нелепо, другите не знам какво мислят. Затова ето и предложението
"Нарисува ми нежно цвете,
ей така, върху бяла стена,
мъничко, а вълшебно грее,
зеница е на стара Луна."

2009-03-27T11:07:52+02:00
Sarabi (Джулиана Кашон)

Ох, ЧОвеко, не е само заради римата това цвете... Просто е жълто, като иглика

2009-03-26T10:42:59+02:00
Човек (Анна Станоева)

"като лампа от стара Луна"?
Само заради римата ли?

2009-03-25T16:28:30+02:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Ех, тия сини очи, бреее!
/някой са истински, а някои - фалшиви.../
Здравей!

2009-03-25T13:29:05+02:00