Mar 25, 2009, 1:19 PM

Синеокият

  Poetry » Other
630 0 5

Нарисува ми цвете

ей така, върху бяла стена,

малко е, ала вълшебно грее,

като лампа от стара Луна.

 

Нека от цветето тръгне пътека

мека и тясна, за боси нозе,

постели я с килим от иглички,

жива съм, щом ми боде...

 

Ако можеш, рисувай и вятър,

а и трябва сега да помълчим,

да може с пролетната магия

да ме целуне поглед син...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти адашче, добра находка е зеницата , ала просто не е моята дума. ПЪк и аз не се вземам много насериозно .....А сравнението,може и да е нелепо, ама си ми харесва
  • Ще си позволя да ти предложа редакция на първи куплет с най-добри чувства. Така добиваш еднакъв брой срички на ред и освен това ще се отървеш от нелепото сравнение лампа-луна. На мен ми звучи нелепо, другите не знам какво мислят. Затова ето и предложението
    "Нарисува ми нежно цвете,
    ей така, върху бяла стена,
    мъничко, а вълшебно грее,
    зеница е на стара Луна."
  • Ох, ЧОвеко, не е само заради римата това цвете... Просто е жълто, като иглика
  • "като лампа от стара Луна"?
    Само заради римата ли?
  • Ех, тия сини очи, бреее!
    /някой са истински, а някои - фалшиви.../
    Здравей!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...