Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
Mar 25, 2009, 1:19 PM

Синеокият 

  Poetry » Other
515 0 5

Нарисува ми цвете

ей така, върху бяла стена,

малко е, ала вълшебно грее,

като лампа от стара Луна.

 

Нека от цветето тръгне пътека

мека и тясна, за боси нозе,

постели я с килим от иглички,

жива съм, щом ми боде...

 

Ако можеш, рисувай и вятър,

а и трябва сега да помълчим,

да може с пролетната магия

да ме целуне поглед син...

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти адашче, добра находка е зеницата , ала просто не е моята дума. ПЪк и аз не се вземам много насериозно .....А сравнението,може и да е нелепо, ама си ми харесва
  • Ще си позволя да ти предложа редакция на първи куплет с най-добри чувства. Така добиваш еднакъв брой срички на ред и освен това ще се отървеш от нелепото сравнение лампа-луна. На мен ми звучи нелепо, другите не знам какво мислят. Затова ето и предложението
    "Нарисува ми нежно цвете,
    ей така, върху бяла стена,
    мъничко, а вълшебно грее,
    зеница е на стара Луна."
  • Ох, ЧОвеко, не е само заради римата това цвете... Просто е жълто, като иглика
  • "като лампа от стара Луна"?
    Само заради римата ли?
  • Ех, тия сини очи, бреее!
    /някой са истински, а някои - фалшиви.../
    Здравей!
Random works
: ??:??