Синеокият

25 mar 2009, 13:19

Poesía » Otra

539 0 5

Нарисува ми цвете
ей така, върху бяла стена,
малко е, ала вълшебно грее,
като лампа от стара Луна.
Нека от цветето тръгне пътека
мека и тясна, за боси нозе,
постели я с килим от иглички,
жива съм, щом ми боде...
Ако можеш, рисувай и вятър,
а и трябва сега да помълчим,
да може с пролетната магия
да ме целуне поглед син...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Синеокият

Искате да прочетете повече?

Propuestas